Докато украинските семейства, избягали от родината си, се подготвят да прекарат първата си Коледа в новите си домове, The Guardian разговаря с тях за да опишат гамата от емоции, които идват с началото на новата година без любимите хора, които са останали, както и какво е усещането в реалността на един нов живот.

Испания

Поради толкова очевидни, колкото и неизбежни причини, тази Коледа ще бъде различна за Файг Будагов, съпругата му Олга, дъщеря му Алиса и тъщата му Катерина. Руската инвазия принуждава семейството да смени Украйна с Испания -  един начин на живот с друг и православна Коледа с римокатолическа.

Будагов и семейството му планират да прекарат празничния период в двете стаи, които имат в хостел в испанския град Сеговия, и да общуват с около 20 други украински семейства, с които са се сприятелили в района.

"Обикновено този празник се празнува на изискана трапеза с много ястия, закуски и десерти, придружени с обилни количества силни алкохолни напитки и вино, както на гости, така и у дома с гости", казва Будагов. "Ще празнуваме тази Коледа без много шум, тъй като тук просто нямаме възможностите и условията да празнуваме по начина, по който го правим в Украйна."

Няма да го има и традиционното подобно на каша ястие от варено жито, нарязани ядки, натрошени макови семена и мед – но ще има обаждания по Skype и съобщения в WhatsApp до приятели и семейство в Украйна.

Въпреки че са принудени да избягат от Киев, Будагов и семейството му знаят колко са щастливи.

"С удоволствие ще се присъединим към този празни"“, казва Будагов. "Но ние мислим и за войната, която все още продължава в Украйна, за разрушенията, които тя донесе, за смъртта на жени, деца и старци и за смъртта на войниците на фронта. Хората в повечето региони на Украйна ще празнуват тази Коледа без отопление, електричество и вода."

Празнуването на Коледа на 25 декември, а не на 7 януари, денят, в който православните християни почитат раждането на Христос, е една от по-малките корекции, които семейството е направило от пристигането си в Испания на 12 март. През първите пет месеца те живееха в къща в малък град на час път с кола северозападно от Мадрид. Къщата принадлежеше на испанец на име Едуардо, който искаше да приеме семейството, защото майка му и нейните братя и сестри бяха живели като бежанци в Мароко в продължение на две години, след като избягаха от Мадрид по време на испанската гражданска война.

Въпреки че винаги ще бъдат благодарни на Едуардо и семейството му, украинците се преместиха в Сеговия в края на август, тъй като им липсваше суетата и удобствата на големия град. Бяха се влюбили в Сеговия, след като посетиха града за първи път през април.

Алиса, която следващата пролет навършва четири години, ходи на училище близо до хостела, а Фейг и Олга вземат уроци по испански. "Испанският език се оказа труден – и все още е труден за нас", казва Будагов, който говори руски, украински и азербайджански, както и малко френски и турски. "Но ние имаме интерес към испанския и желание да го научим от уважение към Испания, която ни приюти, и нашите нови испански приятели."

В обозримо бъдеще Испания – която досега е приютила повече от 155 000 украинци – е дом за семейството, дом, за който са безкрайно благодарни.

"Гостоприемството, толерантността и добротата, които хората показаха тук, докоснаха дълбините на душите ни", казва Будагов. "Радваме се, че сме тук и можем само да се гордеем с факта, че прекарваме част от живота си в Испания."

Десет месеца след нахлуването на Русия, той все още се бори да се примири с това, което се е случило със страната и семейството му.

"Християните убиват християни; Православните убиват православни, а братята убиват братя", казва той. "И всичко това се случва в географския център на Европа."

Португалия

Алина Левченко пристигна в Лисабон с майка си Валентина, сестра си Катерина и племенника си Сева в началото на март. Те прекараха няколко месеца в стая, предложена от приемно семейство, докато се опитваха да се приспособят към живота в Португалия.

Левченко най-накрая си намери работа – работи като рецензент на съдържание – и се премести в нов апартамент с майка си, докато сестра й и племенникът й са се преместили в отделен дом наблизо.

Седемгодишният Сева е записана в португалско училище. Тя бързо се превръща в най-свободния член на семейството. В новото му училище той е помолен да напише писмо за мечтите си, а Катерина разказва как той е написал за желанието си да се върне в Украйна.

За семейството нещата най-накрая си идват на мястото, но въпреки това, казва Левченко, те се тревожат за семейството у дома. "Имаме толкова много смесени чувства, добре сме, но нашите роднини и приятели страдат... все още четем новините всяка сутрин и всяка вечер, знаем, че някои дни нямат електричество или отопление."

След месеци на чакане, съпругът на Катерина, Йехор, най-накрая стигна до Лисабон - нараняване го лиши от военна служба и му позволи да напусне Украйна. В дните преди пристигането му Катерина пази това в тайна, страхувайки се, че Йехор няма да може да се качи на полета. След като тя съобщи новината, те чакаха на портата за пристигащи и Сева продължаваше да пита: "Кога ще дойде татко?" Когато Йехор пристигна, Сева беше толкова "щастлив и развълнуван", че отново е с баща си.

Партньорът на Левченко все още е в Киев, както и бащата на Катерина и Алина. За майка им Валентина изминалите месеци са особено трудни. Наскоро тя се започна курсове по португалски език, което й помогна да създаде мрежа от украински приятели. "През лятото беше трудно да я измъкна от апартамента. Чувстваше се стресирана, каза, че няма смисъл да излиза... радвам се, че иска да види нови неща сега, това е добър знак", казва Левченко.

Любимите им разходки са в малкия хълмист град Синтра, северозападно от Лисабон, където обичат да ядат местни сладкиши и да се скитат из историческите замъци и параклиси.

През следващите седмици Левченко и майка й ще пътуват до Рим, където няколко членове на семейството, които са се установили в цяла Европа, ще се срещнат заедно за един уикенд, за първи път от почти година.

"Щастливи сме, че имаме този шанс – това ще бъде ранната ни Коледа и не знаем кога всички ще можем да се видим отново", казва тя.

Франция

Людмила Абдо седи на витрината на кафене в 14-ти район, облечена в подходяща лилава барета и шал и изглежда като парижанка. През последните месеци тя прегърна и класическата роля на фланьоз, разхождайки се с часове по улиците на френската столица.

"Понякога съм на работа и тя ми се обажда и казва: "Аз съм на Айфеловата кула!", а аз си казвам "Уау, какво правиш там?", казва нейният син Нидал, който живее в Париж от 2016 г.

"Избирам място и се разхождам, откривайки улиците и хората", споделя Абдо.

Абдо наскоро се премести от малкия двустаен апартамент, който споделяше с другия си син, Марсел, в друг в южната част на Париж, където е настанена от местно семейство. Там има повече място и пиано да свири – навремето е била учителка.

Това настаняване, както и последното й, е временно и Нидал търси апартамент, където той и майка му да живеят заедно. Но както всеки, който някога е опитвал да наема в Париж, знае, че може да бъде трудно да се намери място без постоянен трудов договор и местен гарант.

Това са въпросите, които вълнуват семейството повече от наближаващите коледни празници. Девет месеца след неистовата битка за извеждане на Абдо от военна зона, Нидал казва, че семейството все още живее ден за ден: "За нас има приоритети и приоритетът е какво ще се случи утре, а не празнуването."

Все пак Абдо е поканен на коледна вечеря, където хора, които са мигрирали в Париж, могат да се срещнат, за да се насладят на празника заедно. Няма да е същото като Коледа в Киев: като начало ще бъде две седмици по-рано, тъй като Украйна традиционно следва православния календар. Въпреки това, тя се надява да пресъздаде някои от същите "коледни вибрации", както казва Нидал, на които се е наслаждавала у дома.

Коледа е "готвене, събиране на семейството, танци и пеене на песни", казва тя. И ако в Париж тази година е необичайно студен декември, в Киев е много по-студено, тъй като енергията е ограничена. Абдо може да измери прекъсванията на електрозахранването чрез честотата, с която се прекъсват редовните й телефонни разговори с приятели.

В свят, в който Русия не беше нахлула в Украйна миналата зима, тя щеше да бъде с тях през този празничен сезон. Вместо това тя прекарва дните си в чудене кога ще може да се прибере у дома.

"С цялото си сърце ми е тъжно за Украйна", казва тя.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase